Невероятното се случи

Отново искам публичен дневник. Не знам колко ще издържи това искане... но когато си в Дълбокия Космос, все някога те наляга желанието за извънбордна социализация. Особено ако корабът ти позволява управление от 1членен екипаж, а гости липсват. Казват, че всеки пътува нанякъде в нещо като приземЕн собствен Космос. Само че аз не успявах да стъпвам изцяло по земята още преди да излетя. Не се гордея с този факт, както и не го считам за истинска слабост. Заради него някои бяха готови да ме изядат с парцалите, но то е в реда на нещата. Реалността е маргинализираща категория - поеме ли те в себе си, кара те да намразиш онези, кто я отхвърлят. И обратно. Всъщност, важното е омразата да не е твърде дълбока.

Колкото до "публичен", при мен то не значи нищо повече от свободно достъпен (заявен по базовия начин). Прекалените официалности развалят официалностите по принцип. А на мен поначало ми влияят зле. Може би затова издържах така дълго във вакуума. С 2 думи, всичко е наред, само да не беше опасността от подивяване.