Аз съм онзи кошмарен сън, във който будиш се сам навън;
аз съм оня полунощен час, във който за пожар крещиш без глас.
С мен рискувай или
още днес си върви!
Но тръгнеш ли, помни това -
ще бъда най-невярната мечта!
Забавиш ли се миг дори,
за свойте мъки мен недей вини!
С мен рискувай или
още днес си върви!
Без умора се гонят в нас вълни от лед и вълни от страст;
но копнееш ли да спреш в покой, със суша, знай, ще те убие той!
С мен рискувай или
още днес си върви!
Но тръгнеш ли, помни това -
ще бъда най-невярната мечта!
Забавиш ли се миг дори,
за свойте мъки мен недей вини!
С мен рискувай или
още днес си върви!
[...]
- - -
- Исках да ви благодаря. Вашата Партия на Заканата е чудесна! Сякаш изразява собствените ми мисли...
- Благодаря и аз. Макар че това е партия не на Заканата, а на Любовта.
- Така ли?... Колко неловко... а уж слушах внимателно...
- Не се притеснявайте. Грешката ви е разбираема.
- Наистина глупаво... съжалявам...
- Недейте. Все пак е истина, че ако пренебрегнеш любовта, друго отмъщение като нейното няма.
- Е, всъщност... за това е от значение конкретният човек, нали?
- Човекът ли? Не мисля.
- Но не се ли съгласявате, че той е носителят на любовта?
- Носителят, да. Но не и същността.
[д020910чт]
- - -
Инспирация:
(текст)
/youtube линк/
.
понеделник, август 23
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар