И беше нощ, и беше ден; и беше море. А в него ни остров. И беше нощ, и беше ден; и беше небе. А в него ни облак. И между тия 2 капака притисната, една точка обикаляше улея. Не попадаше ни горе, ни долу, крепеше се още някакси. Но все някога щеше да изкриви посоката. Щеше или да се хлъзне, или да подскочи.
[171009сб]
сряда, септември 1
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Готино
Не и за точката ;).
Благодаря.
Публикуване на коментар