Когато пратката си намери адресата

[или колко вярно, че всяка мисъл, която ти е хрумвала някога, има отговор някъде във времето]

Някакви машини работят нощем,
ребутират въздуха,
за да се дишат безпроблемно
все едни и същи молекули
в решетка на двойно зацикляне.
Има и едно езеро на забравата,
пълно с нерегиструем опиат,
там пращат за награда успелите
да развият най-дълбокото дишане.
Опиатът се продава и в аптеките,
а те са много и са винаги отворени -
ако пропуснеш 1, ще влезеш в 10тата,
там, по сивата тиха настилка
с мирис среден между асфалт и трева.
Има лек срещу всичко това,
активира се когато те погледна
или си те помисля само
и колко е хубаво, колко е хубаво
да не смяташ, че това са глупости,
всички други лекове, доказано,
са безкрайно измислени.
[пи13,14.10.03]

* ** *
Наистина ме стресна (за)вчера, хей. Трябваше да видиш как треперя. Надявам се да е било просто вид провека... и тя да те е убедила, че други не са нужни.