Когато думите не стигат,
защото са използвани преди,
и днес злорадо-щедро ми намигат,
че по-могъщи заслужаваш ти;
когато думите не стигат,
защото е прекрасно като в сън
и те от страх властта да не задигат
отказват се от пътя си навън;
когато думите не стигат,
за първи път изпълнени докрай,
и в жадния стремеж да се постигат
разтапят се в целебния си рай...
... тогава като няма чучулига
над клепките ти с клепки ще трептя,
крилете ти с крилете си ще вдигам
над цялата безмълвност на света.
090111нд
четвъртък, януари 27
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар