Exercices de style - след като верният такъв беше най-сетне открит

И ето че лека-полека Сънрайз взе да се превръща в една от онези доволно плаващи в емоционален комфорт персони, които ползват блоговете си най-вече за обилна и поелементна прослава на тоя комфорт. Ако се озаптява от свойте си излияния, то е защото чуждите такива едно време й бяха адски досадни. Ако не в 100%, то в 99.

Няма нищо лошо в комфорта, разбира се. Що са беди на тоя свят, все на емоционален дискомфорт се дължат. Когато си в емоционална липса, податлив си на всякакви собствени и чужди зловредни команди - в личен и в световен мащаб. Нищо лошо няма в комфорта. Лошото е това, че когато си от другата страна, всяко парадиране с комфорта, който ти липсва, ти се струва невероятно досадно. И дори обикновеното излияние лесно можеш да звемеш за парадиране. Дори когато си достатъчно добър, за да се радваш на чуждото щастие. Сънрайз не е ангелче, но също много се радва, когато някой е щастлив и го оценява (защото да си щастлив и да не го оценяваш не е само неблагодарно, а вече не е и щастие). Само че винаги беше толкова сама.

Сега вече не е. Доказа си го много пъти. Не тя си го доказа, а Човекът Х. Х. - защото Човекът Там Напред вече си има име и облик и всичко останало. Входът в приказката се осъществи. Никой не е казал, че в приказките няма бури и поледици. Дори в онези за "Лека нощ" има трудности и преодолявания. Но щом те са странични, значи приказката си тече. Тя принадлежи сама на себе си. Не може да се развали, освен отвътре.

Ето ей такива са й все в главата и сърцето на Сънрайз. И то с голяма торба конкретики. Но тя помни колко тъжно й беше да чете чужди приказки, а да си няма своя. Струваше й се несправедливо. Не беше го заслужила с нищо. Затова реши - дотук.

Ако й хрумне да пише на някаква друга тематика, може и да се върне. Освен това ще се обади на другарчетата си. Ех, това първото не го обещава; но второто обещава със сигурност.

*
А заради това, че не е ангелче, и заради нещо друго, което се случи, казва следното:
Ако това с Пък не е нещастен инцидент, а нарочна постъпка, то нека извършителят й, ако не съжали от цялата си душа, умре от същото. На другите като него, ако не съжалят с цялата си душа - същото.

*

Понеже винаги е имала влечение към прегледности, Сънрайз реши да прибави тук и архива с доприказните си търсения. Толкова от него, колкото е наличен в момента. Махна само най-черните хленчове и най-лъснатите картини. Някои от останалите неща пък се повтарят. Второто е защото понякога по едно и също време си водеше 2 блога - един за обществено ползване и един за лично. А първото е, защото...
ами защото ако можеше спокойно да споделя летежи и падежи, сега нямаше да казва чао:). Просто така смята за правилно.

Всичко най. На всички, включително на нас.